в. “Стършел”, бр. 3357/15.10.2010 г.

 

Имало едно време един поп. Само че си нямал кученце. Един ден при него дошъл един баровец и му рекъл - що не вземеш да ми кръстиш кучето...

Защо ви занимавам с тази тъпа история?

Заради адвоката Богоров и неговите приятели.

Но - всичко по реда си.

Напоследък след прочита на вестници започвам да се чувствам като на Женския пазар. Човек отива уж за кило домати, пък се връща и със стек контрабандни цигари, скрити между зеленчука. Пресата непрекъснато ни пробутва нещо скритичко сред гръмките заглавия. Двадесет и пети кадър.

Сред дискусията трябва ли да се дадат дължимите по закон пари за българско кино или държавната субсидия да се тълкува като подаяние за безделници, топката заби адвокатът Богоров в "НОВИНАР" със следната ценна мисъл за българските кинаджии. Да я прочетем заедно:

"Навремето Холивуд е тръгнал от евтини скечове. Нещо като днешните порнофилми или второкласни екшъни. Нашите са над това. Те искат да управляват завод за автомобили, преди да са оправили и една кола. И то с моите пари. От мен вложенията, от тях - решенията. Това, което за нас е данък, за тях е заплата."

Дотук - сякаш нищо особено. Да погледнем какво е скрито сред доматите.

Елементарно - на нас вашето българско кино не ни трябва. Не се харчи. Няма възвръщаемост. Ако ни се гледа филм - ще си купим готов, хората по света ги правят с хиляди. И вашата музика не ни трябва - не се харчи. Като ни трябва музика - ще си поръчаме, ще дойдат, ще ни я изпеят на масата. Ако си платим - и на масата ще се качат, оттам да ни я изпеят. Това се харчи, о, да, харчи се! И литературата ви не е нужна. "Аз съм българче" е етнически и политически некоректно, "Под игото" трябва да се чете с речник - давай без тях. Какъв е икономическият смисъл да се пишат  и издават книги за три-четири милиона грамотни българи - пазарът е малък. Като ни се причете нещо, ще си платим, ще ни го преведат.

Какво беше казала френската кралица за хляба и пастите? Старата Мария-Антоанета пасти да яде пред разсъждението на българския адвокатин:

"Като толкова искат да правят филми, предлагам да правят порнофилми. Не се искат големи вложения. Основните разходи са за човешки труд, а той в България е евтин. При това не изисква английски език, техника, връзки и продуцентски опит..."

Това, разбира се, би трябвало да е сарказъм. Може би. Предполагам.

А какво общо има това с попа, който си нямал кученце?

Ами - ако се вярва на "МОНИТОР", "Баровци от Пловдив били готови да броят стотачки за християнския ритуал по кръщаване за любимите си песове. Наскоро богаташ поискал да плати кръщене на скъпото си куче в църквата на манастира "Свети Георги" край Белащица."

За несведущите - става дума за християнски обред, свързан с топване в купел със светена вода, миропомазване и кратка разходка из олтара (за деца,  в случая - кучета, от мъжки пол). Сащисаният свещеник отказал да прави всичко това с животинката, което предизвикало възмущението на собственика є - кучето струва 1000 лева, той има десетина милиона в банката - как така ще му се отказва!

Да се върнем към адвокатските разсъждения за това що е кино и имат ли българските кинаджии място у нас:

"Ако ли пък държат да правят нещо по-творческо, нека се сетят, че и архитектите искат да проектират сгради, дето ще бъдат забелязани от световните телевизии. Вместо това проектират скучни жилищни блокове и не могат да блеснат. Адвокатите искат своето дело на века, което ще включва тълкуване на конституцията, пледоарии и анализи във вестниците. Вместо това пишат нотариални актове. Тези професии не очакват държавата да плати, та да направят нещо свежо, ако пазарът не го иска."

Все в тоя пазарен ред на мисли - отче, що не взе парите, пък майната им и на кучето, и на олтара!

Господин Белчев, за пръв път съм натъжен от това, което сте разПечатосали.
Моля Ви, кажете им да не издават тези вестници.

Все по-добри и по-добри стават статиите!Поздравления!

Г-н Белчев,

Не се обиждайте, но според мен живеете още в комунизма. Нито холивуд, нито Боливуд са на държавна субсидия -правят филми, продават ги и част от печалбата се реинвестира в нови продукции.

Не искам някой чиновник в министерството да реши какво би ми харесало да гледами да даде парите от моите данъци за даден филм. Така е много лесно, и разбирам, че на кинаджиите им е сладко да живеят с този соц модел. Но няма логика моите пари да отиват за нещо, за което не съм пожелал да ги дам. Затова идеяата киното да е на пазарен принцип - търсиш спонсори,правиш продукция и ако се хареса на публиката - имаш печалба от билетчета и права, е добра за всички освен за режисжорите хрантутници и за няколко чиновника в министерството.

Обикновено хората работят за пари и плащат за удоволствие, а ако получават и пари и удоволствие - това е мечтата не само на поета.

Като не плащаме за това, което не харесваме си запазваме възможността да платим за това, което харесваме.

А който има мерак - мерак с пари се гаси.