Как се мери дупе? Шивачите мерят тая част на клиента си с метър. Мераклиите - с педи. А газетите? Никога няма да се сетите - с литри! Поне според "ТЕЛЕГРАФ". "10-литрово дупе напъва за Мис Силикон" - плакне окото на любителя на изящното слово газетата. Толкова си била наляла участничката в конкурса, за да има шанс за класиране...

Дупето - ясно. А как се мери свободата на печата? С метри, литри, шамари или банкноти?

Точно десет дни, след като възторжено отбелязаха световния ден на бъркането в носа, българските газети гордо рапортуваха навръх световния ден на свободния печат, че в световната класация за свобода на медиите сме точно по средата - на 78-о място. Съвсем малко ни остава да настигнем Намибия и Бенин!

Стремежът към пълна свобода на словото води до преодоляването на някои морални задръжчици - свободният човек не трябва да ограничава свободата си ни с морал, ни със задръжки! "Мизийски бук уби дете, пощади куче" - потрива доволно ръце "24 ЧАСА", флагманът на свободния български печат.

Сума ти народ вдига гюрюлтия за новините на турски по националната телевизия - по едно време имаше даже и митинги и прения в парламента. Нашата свободна от всичко българска газетна индустрия отдавна вече е изпреварила телевизията - тя започва да пише и на цигански. "Билачи буки, Киро-о-о-о!" - комплексира ни с езиковите си познания "ВСЕКИ ДЕН". За нас, неграмотниците, има превод - значело "лоша работа"... "ПРЕСА" очевидно надценява своите читатели, защото не дава превод на коментара си "Со керес у наш`те храсти бе, ЦРУ"? Все пак в текста има малко подсказване - след загадъчното изречение за храстите има и добавка: "Ай сик... плийз".

Най-важното стъпало към пълната медийна свобода е свободното и абсолютно доброволно лъскане на патъците на Този, Който Трябва. Колкото по-чевръсто се върти четката, толкова по-свободни се чувстваме! Недоволстваме от футболното първенство? Спокойно - "Бойко размаха пръст на футбола" - съобщава "СТАНДАРТ". Интересуваме се от новите строежи?  "Борисов отказа да реже лента с червена ножица" - "24 ЧАСА". Струва ни се, че министерствата не работят? Готово - "Бойко мести земеделието в Пловдив" - "ТЕЛЕГРАФ". Трябва ни чудо? Моля - "Бойко Борисов вдигна с година живота" - "ТРУД"...

А чуждестранните гости, удостоили Този, Който Трябва с добра дума? Като руския патриарх например? Тук "ТЕЛЕГРАФ" наистина малко се е престарал - "Посипаха пътя му с розови листенца като на Христос"... "СТАНДАРТ" допълва важни подробности от височайшата визита: "Похвали Борисов за твърдата ръка" и "Отнесе овчарско куче за спомен"... Цяла Русия напълнихме с каракачанки от котилото на Този, Който Трябва, мама му стара! Пък на нас никой не се сеща един борзой да ни подари!

Ами враговете? Враговете непринудено се унижават по достъпния за газетаря начин: "Гоце развъжда троянски коне" - разобличава "ТЕЛЕГРАФ". Че става дума за бившия президент е ясно - той вече така свикна с псевдонима си, че на Гергьовден черпи по два пъти. Но как се развъждат троянски коне? Да не би да пуска вируси по мейла?

Е, това е свободната ни газетна индустрия - седемдесет и осма по свободност в света. Любопитното е, че делим седемдесет и осмата позиция с братска Унгария, която наскоро бе санкционирана от Европейския съюз заради репресивния си медиен закон.

Ние тук сме бамбашка - и без закон си се справяме чудесно!