Без германска помощ турците никога нямаше да ни завладеят. В Първата и Втората световни войни от Германия видяхме само зло. Не говоря за народа на Германия, а за еврейската германска върхушка. Тази германска върхушка винаги е била наш смъртен враг и е крайно време да го осъзнаем. Но нека засега оставим миналото и да погледнем към днешния ден. Как германците се отнасят към нас, българите? Същите германци, които дадоха огромни привилегии на турците в Германия и позволиха изграждането на стотици джамии там. Същите германци, които допуснаха в цели квартали на големите техни градове да не се говори немски език. Какво е обаче тяхното отношение към нас? Същото, каквото е отношението към българите в Изсраел. Третират ни като роби. Третират ни като концлагеристи. Изцеждат ни докрай, а после ни умъртвяват. Още ли някой вярва в Европейския съюз и в демокрацията? Още ли някой не вижда жестоката реалност?
От сайта http://www.flagman.bg:
Телевизия показа разтърсващ филм за български роби в немски концлагер
"Автор: Флагман
Белите мангали работят по 12 часа, но вземат едва по 360 евро на месец
Мизерен живот и унижения зад бодлива тел, едно легло за двама, 12-часов непосилен труд срещу 4 евро на час бруто, никакви здравни застраховки. Това не е филм за прийомите на мафията, а жестока реалност за български работници в кланиците на ФРГ.Потресаващия документален филм "Робство в Германия" излъчи в понеделник вечер обществената тв А Ер Де, съобщава "Труд".
В случая експлоатация е невинно понятие в сравнение с жестоката действителност, внушават авторите на лентата Мариус Майер и Михаел Ниберг, които снимали филма на ужасите със скрита
Кадрите им показват бивша казарма в Северна Германия, превърната в кланица с общежитие. Работниците, повечето българи, но и румънци, са като затворници, държани зад бодлива тел без право на контакти с външния свят.
Те са настанени по 8 души в стая с 4 легла. Половината от тях спят, докато другите са на работа. Няма ден, нито нощ, камо ли почивен ден. Всичко се върти в адски кръг. Дръзне ли
Собствениците на кланиците използват хитър ход. Те не назначават работниците пряко, а сключват договори с подизпълнители, някои от които са регистрирани в България или Румъния. Те набират работна ръка с щедри обещания за 1500 евро месечно възнаграждение.
С действителността идва и разочарованието. Вместо щедро обещаните 13 евро на час при 8-часов работен ден, съвременните роби получават по 4 евро почасова надница бруто и никога не виждат повече от 600 евро на месец, често заработката пада дори на 362 евро. От тези мизерни пари се удържат по 170 евро на човек за ползваното на смени легло.
Босовете твърдят, че изплащат сумите за редовни надници на собствениците на подизпълнителските фирми, които пък са длъжни да се разплатят с работниците и да им внесат осигуровките.
Изниква въпросът кой точно държи в робство българите - немците, нашите фирми подизпълнителки или и двете страни."
Истината за лагерите на смъртта на Айзен...
Тис Кристоферсен - един мъченик на ревиз...
Зверски пребитият от циганин Алекс от гр...
Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерант...