в. “Стършел”, бр. 3420/13.01.2012 г.
Годината започна с два кафеникави върха на свободното от всичко вестникарско слово.
Почти лауреатът на "Черноризец Храбър" Калин Руменов е изригнал възмущението си срещу Светия Синод в "НОВИНАР". Спорното поведение на Синода към ин витрото и сурогатното майчинство изтръсква от речника на списователя изключително огнените слова: "Ваш`та верица, нещастници ялови. Ние сме Българската православна фирма и ще правите това, което ви наредим. Нареждаме ви да се хванете за празните си кореми, да стиснете с две ръце стерилните си пишки и да се молите за деца". Това в превод, според г-на Руменов, е посланието на Българската православна църква. Да не забравим - към края на възмутеното и огорчено антрефиле има още един превод - "Само пишете като хейтъри в анонимен форум - "Е...е си майката, нещастници ялови. Ако не го направите, не сте истински християни".
Като стана въпрос за майката, друг титан на огнената попръжня, г-н Христо Стоянов, изблюва възмущението си към соцписателското априлско поколение, очевидно според него - запушило пътя му към литературната класика: "...този пленум родил априлски поети, а пък априлските поети тъкмо се били разгонили тогава и започнаха да ни е****т майките". Дотук - добре - младост, кръвта кипи, поетите винаги са се котирали добре сред мацуранките! Но и майките на неуспелите класици май не са били стока - "Така майките ни ставали уруспии и като комсомолки тогава пускали на някой априлски поет, който ги уреждал с комсомолска квартира и евтин аборт за копелето си..."
Така си беше - всеки поет разполагаше с по един блок комсомолски квартири и разрешения за аборти (че ги бяха забранили) и ги раздаваше срещу чукане!
Ех, нещастни жертви на криминалния аборт!
Все пак - потърпевши са не само майките, но и преживелите ужасите на априлското поколение - "Защото те, априлци, и в буквалния, и в преносен смисъл на думата ни е***а майките... И ни заразиха с робство..." Не знаехме, че и това се предава по полов път - добре, че е г-н Х. Стоянов, та да ни отвори очите!
"Копрофаги" наричат едни странни насекоми, чийто номер в живота е да се прехранват покрай биологичните ни отпадъци. В смисъл - да ги ядат. Преведена на български, думичката звучи малко смущаващо - "лайнояд". Бръмбарчетата обаче са полезни - все някой трябва да почиства след нас.
В българското газетно воинство копрофагията върви заедно с копролалията. Това, последното, е термин от медицината, преведено на български, ще рече нещо като "лайноречие". Докторите го описват като неудържимо желание да се изговарят мръсотии.
Това откачалките го правят безплатно, газетарите - за някой лев и за три минути слава. Некадърността и безпомощността да се защити теза без псувня на майка издателите наричат огнен темперамент, безкомпромисност и разбиване на мухлясалия псевдоинтелигентски соцморал. Според тях това продава продукта им. За тях вестникът е продукт. Читателят го поглъща в хиляден тираж и заспива доволен, заситил интелектуалния си глад си с поредна кофа вестникарска помия.
Което го превръща само срещу жълтите му стотинки в копрофаг. Който ще се събуди с копролалия - защото лайнодумите и лайномислите, с които ни заливат медиите, са прилепчиви...
А може би това е целта на занятието? Всички в лайна, само издателите - в журито на "Черноризец Храбър", така ли?
